Когато думите обещават промяна, а действията не я показват.

Когато думите обещават промяна, а действията не я показват.

Дава ти достатъчно, за да продължаваш да се надяваш. Но обещаната промяна все не идва

Понякога чакаш с години човекът до теб да изпълни обещанията си, да те чуе, да спре да те наранява. Обичаш го и се надяваш, че отношенията ви ще се променят. Но докато чакаш тази промяна, забелязваш ли как се променяш ти?

Колко по-често премълчаваш, колко по-трудно заспиваш и колко по-рядко се чувстваш спокоен? Спомняш си как преди си говорил свободно, как си се смеел, как си вярвал на собствената си преценка. А сега обмисляш обикновен въпрос с часове. Пишеш съобщение, изтриваш го и го започваш отново. Искаш да кажеш, че нещо те боли, но се страхуваш как ще завърши разговорът.

Това рядко се случва изведнъж. В една връзка несъмнено има хубави моменти, обещания и близост. Получаваш точно толкова, колкото да продължаваш да се надяваш и да оставаш в отношенията, но нищо повече. Затова понякога е толкова трудно да признаеш пред себе си, че отношенията, които искаш да съхраниш, вече ти причиняват повече болка, отколкото можеш да понесеш.

Тези думи са за всеки. И за жена и за мъж, който живее с подобно усещане. Има смисъл да се говори за него с внимание, без присъди и без срам. Човек може дълго да обича, да разбира и да прощава, преди да си позволи да попита: „А какво се случва с мен през това време?“Една връзка заслужава усилия, но твоето здраве също заслужава грижа.

Когато обещанията не се превръщат в действия

Да, във всички отношения има разминавания. Понякога се нараняваме, не се разбираме, говорим прибързано. Важно е обаче дали след това можем да се върнем един към друг и да поговорим за случилото се? Или всеки опит за разговор оставя същото усещане като да се удряш в стена.

Когато разговорите не водят до решение

Започваш с нещо конкретно: нарушено обещание, обидна дума, случка, която те е разтревожила, лъжа. Искаш да бъдеш чут и да разбереш какво можете да направите. Но постепенно темата се измества. Вече обсъждате твоя тон, неподходящия момент, начина, по който си попитал, твоето нетърпение или стара твоя грешка. Първоначалният проблем остава някъде встрани. А ти се оказваш в положение да обясняваш, че не искаш да се карате, че не нападаш, че просто те боли.

Понякога чуваш: „Да, аз съм виновен. Аз винаги съм виновен за всичко.“ И вместо да получиш разбиране и заедно да решите проблема, ти започваш да успокояваш другия. Уверяваш го, че не е лош човек, че не го обвиняваш за всичко. Накрая изпитваш вина, че изобщо си започнал разговора. Чудиш се дали ти не си бил прекалено настоятелен, несправедлив, груб, дали ти не си в грешка.

Понякога разговорът приключва с думи, които оставят повече болка, отколкото яснота
„Пак не си ме разбрал.“
„Не съм казвал това.“
„Не беше така.“
„Ти си го приел погрешно.“
„Аз само се пошегувах.“
„Не съм го мислил.“
„С теб човек не може да се пошегува.“
„Точно сега ли трябва да говорим за това, когато имам най-много работа“
„Отново ми развали деня“

Или обещанията, които те задържат в очакване:
„Ще видиш, всичко ще се оправи.“
„Дай ми още малко време.“
„Само да мине този период.“
„Само да се случи това и тогава…“

Когато обещанията за промяна остават само думи

Всяка от тези фрази може да бъде казана и в обикновено човешко неразбирателство. Ако обаче това се повтаря системно и прекалено дълго във времето, месеци дори години , без да има действия и промяна, е важно да се запиташ какво ти струва това чакане и колко дълго още можеш да оставаш с надеждата, че този път ще бъде различно.

Когато кажеш, че една шега те е наранила, има ли загриженост? Когато помолиш за яснота, получаваш ли отговор?
Когато ти обещаят промяна, виждаш ли я в ежедневието?
Или след време отново стоиш на същото място, със същия въпрос и с още по-малко сили и смелост да го зададеш?

Колко ти струва надеждата, че всичко ще се промени?

Трудно е да погледнеш честно това, особено когато обичаш. Помниш доброто, имаш спомени, мечтаеш за бъдеще. Знаеш трудностите на другия. Опитваш се да бъдеш разбиращ, толерантен, търпелив и разбира се подкрепящ. Понякога толкова се съсредоточаваш върху причините за поведението му, че собствената ти болка остава без внимание.

Може да виждаш трудностите на човека до теб и искрено да му съчувстваш. Но и твоята болка заслужава същото внимание и грижа.

Продължителното напрежение имацсвоята цена. И тя понякога е много висока.
Не можеш да спиш, губиш концентрация, усещаш силно напрежение, когато чуеш, че имаш известие на телефона, плачеш често, чувстваш се напрегнат преди среща или разговор. Отдръпваш се от близките си, защото вече нямаш сили да обясняваш. Започваш да се съмняваш в преценката си дори за неща, които преди са ти били ясни.

Как изглеждат отношенията, в които се чувстваш спокоен?

В здравата връзка също има болезнени разговори. Но можеш да кажеш „Не съм съгласен“, „Това не ми е приятно“, „Имам нужда от отговор“, „Имам нужда от яснота“ без да се страхуваш от унижение. И двамата имате право на чувства, граници и собствен глас.

Когато единият сгреши, може да го признае. Когато не успеете да решите нещо веднага, можете да се върнете към него. Извинението постепенно се подкрепя с действия.
Особено болезнено е да чакаш, когато нямаш яснота накъде вървят отношенията ви. Не знаеш дали градите общо бъдеще, или само ти живееш с тази надежда.

Да, оставането е твой избор. Но зад този избор често стоят любов, доверие в дадените обещания и искрено желание да дадеш време на човека до себе си. Чакал си, защото си вярвал, и през това време си влагал чувства, грижа и част от живота си. Затова боли толкова, докато бъдещето все се отлага, ти продължаваш да обичаш в настоящето, без да знаеш дали надеждата ти е споделена. Имаш право да си тръгнеш, дори още да обичаш.

Имаш право да си тръгнеш, дори още да обичаш

Можеш да започнеш, като споделиш с човек, на когото имаш доверие, какво преживяваш и как се чувстваш. Не е нужно вече да си взел решение. Понякога такъв разговор ти помага да разбереш от какво имаш нужда и как искаш да продължиш. В такъв момент имаш нужда от подкрепа и време да обърнеш внимание и на собствените си потребности.

Да стигнеш до решение за раздяла може да бъде много болезнено, особено когато още има обич. Може дълго да се колебаеш, да помниш хубавото и да ти е трудно да приемеш, че общият ви път може да приключи. Позволи си да признаеш и двете колко скъп ти е този човек и колко трудно ти е вече в такъв тип взаимоотношения. И двете могат да бъдат истина.

А след това бъди внимателен към себе си. Може да има дни на облекчение и дни, в които липсата е силна. Да ти се иска да споделиш нещо, да чуеш познатия глас, да се върнеш към хубав спомен. Това е разбираемо…този човек е имал място в живота ти. Не е нужно веднага да знаеш как да продължиш. Засега е достатъчно да се погрижиш за себе си и да позволиш на някого да бъде до теб, докато боли.

Споделете тази страница:

Повече за моята практика като психолог, констелатор, треньор по личностно развитие можете да откриете на следните линкове:

Facebook : Deevska

Открий корените на твоите проблеми

Разбери какво те спира да напредваш, намери нови начини за решаване на тези предизвикателства. Аз ще ти помогна да откриеш връзките и влиянията, които са скрити от твоя поглед

Начало
Профил
0
Количка
Търсене